Общуването на жената с други жени не е просто социална нужда – то е дълбоко подхранващо за женската ѝ природа и нервната ѝ система. Жената се развива, възстановява и си спомня коя е именно, когато е във връзка – не само с партньор, деца или семейство, а и с други жени.
Когато дълго време преминаваме през всичко сами, лесно влизаме в режима „трябва да се справя“. Започваме да контролираме повече, да носим повече, да потискаме това, което чувстваме, и постепенно се отдалечаваме от собствените си нужди. А когато попаднем в безопасно пространство с други жени, нещо започва да се променя: отпускаме се, защитите постепенно падат и тялото ни получава посланието „Тук съм в безопасност. Не съм сама.“
В тази свързаност се случва нещо още по-красиво. Когато видиш друга жена да бъде истинска – уязвима, силна, нежна, свободна, да говори за преживяното, да се смее, да плаче, да твори и да приема себе си, тя ти показва, че и ти можеш да си позволиш същото. Не е нужно да ти дава съвет. Жените се вдъхновяват и подкрепят една друга не само с думите си, а и чрез своето присъствие. Достатъчно е просто да я видиш и да бъдеш видяна от нея.
Може би именно затова преди 10–15 години имах толкова силна нужда от такова пространство. Исках да има място, където мога да споделям без страх, да бъда разбрана и просто да бъда сред други жени.
Днес знам колко ценно е да имаш такова пространство и затова го създавам за теб.